КИША̀ВЯ СЕ несв., непрех. За сняг, почва — ставам на киша (във 2 знач.). На четвъртия ден времето омекна, снежната покривка взе да се кишави по припеците. А. Гуляшки, СВ, 334.


Източник: Речник на българския език (онлайн)